Панаир на суетата

Петък вечер, главата ти е гръмнала от лудата седмица и искаш малко да се разсееш с хубава музика, добра компания и „малко“ алкохол. И аз така, в прилично късен час излизам с моя приятелка в любимо софийско заведение. Настаняваме се вътре, на малко по-централно за вкуса ми място. Обикновено харесвам по-каше кътчета в заведенията, за да се наслаждавам на музиката, без да имам толкова поглед над обстановката.

Read More›

За НЕ споделените мисли.

Или защо си държим езика зад зъбите когато НЕ трябва?

Чакаме си ние – ситуация, чуждо действие, „подходящ“ момент да си кажем онези неща дето истински ни вълнуват или пречат, или просто ни се искат ей така без повод. Виждаш ли обаче този момент не идва и ние си казваме „още мъничко“, успокоявайки сами себе си…

Трябва да го въведат като задължителен предмет за обучение в училище „Как да споделяме мислите си?“. Вместо това ни възпитават на въздържание, минимално ниво на емоционалност, защото някак си с времето да си емоционален се превърна в недостатък.

Read More›

Всеки си има свое чудовище.

Обръщайки поглед назад към близкото или вече не толкова близкото минало, всеки си има по едно чудовище, което винаги и изненадващо ще казва „Буу“. Някой, чиято снимка или среща да те накара да изпиташ едновременно много неразшифровани емоции. Знаеш, че е минало, знаеш, че не го искаш в бъдещето, обаче като константа си стои в съзнанието ти, за да те плаши от време на време, както чудовищата си правят. Защо ни плаши – и ние не знаем.

 

Защото ни е страх, че никога повече няма да се чувстваме така или, че точно така някой ще ни накара да се чувстваме?

Read More›

ТУК VS. ТАМ

Не знам как се справят хората с живота в офиса, обаче аз определено трудно го преглъщам. Особено, когато цялото ми съзнание е някъде навън и на въздух.

 

Не спирам да мисля за там, защото там спирам да мисля.

Не ме разбирайте погрешно, обожавам си работата, не в това е проблема. Проблемите ми са затворените стени, статичното положение на тялото, спрелия въздух, беден на кислород, офисните столове, мониторите и телефоните, пред които всеки е забил поглед, климатиците, които така комфортно нагласят температурата, та да не разбереш вън зима или лято е.

Read More›

Има ли безопасен секс?

И не говоря за здравословната част на нещата и безбройните болести, с които може да се сдобиеш. Говоря за безопасен за теб, като личност. Всеки очаква нещо от секса.

Физическо задоволяване на желанията, разнообразие, любов, метод за размножаване. Но всеки един стимул сам по себе си довежда до едни такива други нещица, които пропускаме доста съзнателно.

Read More›

Усмихвам ти се :)

Все по-често хората около мен обясняват как света е полудял, че всички са груби, несъобразителни, безчувствени. И си мисля, абе в кой свят живеете вие!? Май не е същия, в който и аз. Животът винаги е бил пълен с шарени хора и характери, колкото ги има сега толкова ги е имало и преди 5, 10, 30 години (зависи кой колко може да върне назад).

Като се огледам около себе си виждам постоянно адски талантливи и дейни хора, личности, които искат живота им да е интересен и вълнуващ. Хора, които носят човека в себе си и са готови да го покажат на всеки, който пожелае да го види. И преди да започнете да се чудите на какви наркотици съм, че съм сложила тези розови очила ще започна да говоря с примери.

Read More›

Страната на неограничените възможности.

„Писна ми от тази държава“, „Българите сме глупав народ“, „Ако живеех в Америка, там щях да взимам 100 пъти повече пари за същата работа“…ама как нито едно не е казано от човек, живял в тази така мечтана страна!?

Каква е истината или поне през погледа на някой, който е видял и двете страни на монетата и е взел решение с коя да плаща.

Никога не съм съжалявала, че съм можела и мога да пътувам до това място. Да се радвам на гледки, които преди само на телевизия бях виждала. Да опозная чужда култура и маниер на поведение. И е факт, че тази страна е пленителна поради много причини -най-вече финансови. Аз самата някога стоях пред дилемата: България или Америка. Решението никак не беше лесно, но беше осъзнато. Знаех какво искам и какво ми се предлага и можех да направя своя информиран избор.

Read More›

Невъзможният избор

Това е за тези, които са оставили част от себе си извън града, страната или континента.

На всяка Коледа си пожелавам „Искам всички, които обичам да са близо до мен“. Много егоистично, нали? Обаче е факт, факт като прекараните празници без тях. Без тези хора, които искам да виждам не само с повод, а просто ей така, защото е вторник и не ми се прибира директно от работа в къщи.

Звъним си по скайп, пишем си по вайбър или фейсбук. Гласовете ни стават все по-електронни, образите замръзват от лошата интернет връзка. Спираме да си споделяме дребните неща, които иначе бихме си казали, ама се чуваме толкова рядко, че някак си не знаем от къде да го подхванем.

Read More›