“… Я ми кажи на български как се вика „партньор“? – Райна се ококори.
– Партньор?! Ами партньорът си е партньор… ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! – викна тържествуващо. – Ти и баба Рада сте партньори!
– Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? – не я изпускаше Вангел.
– Чакай, ще се сетя… Спътник… Сродна душа… либе… – нещо ѝ трепна извътре.
– Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
– Хубави са! Питай ме пак!
Когато го чуя това и не мога да опиша колко емоции едновременно изпитвам и никоя от тях не е позитивна. Навярно няма жена 25+, която да не е чувала този коментар. Насочен най-вече за план графикa, който „трябва“ да се спазва, ако искаш да имаш 1, 2…5 деца до навършване на 35-40 години. Винаги съм се чудила какво цели подобен коментар!? Дали наистина си мислят хората, че човека на който го казват не е разбрал, че времето си минава. Дали от любопитство, загриженост, просто ей така…да си кажат. Генерално – ПРОСТО НЕ Е ВАША РАБОТА! Всяка жена има своите мисли, емоции, приоритети. Напомняйки й как времето минава и биологичният й часовник тиктака, ама грам не помага в ситуацията.