Всеки ден имаме някакви препятствия за преодоляване. С част от тях сме свикнали, с други ни е комфортно, а някои направо ни изкарват акъла. И едно гласче постоянно стои и ни казва „Виж се само колко си страхлив!“ и ние така си стоим и не смеем, защото гласчето ни спича. Ама какво му е лошото да сме страхливи?
Колкото по-голям е страхът, толкова по-смели ще сме в момента, в който се справим с него. Значи ли, че някой който не го побиват тръпки от буболечки е по-хладнокръвен от този, който изпада в паника. Не! Просто чисто на клетъчно ниво единият е различно програмиран от другия.
Добре де, а тогава, ако не изпитваш страх – има ли смелост?
