И не говоря за здравословната част на нещата и безбройните болести, с които може да се сдобиеш. Говоря за безопасен за теб, като личност. Всеки очаква нещо от секса.
Физическо задоволяване на желанията, разнообразие, любов, метод за размножаване. Но всеки един стимул сам по себе си довежда до едни такива други нещица, които пропускаме доста съзнателно.
Все по-често хората около мен обясняват как света е полудял, че всички са груби, несъобразителни, безчувствени. И си мисля, абе в кой свят живеете вие!? Май не е същия, в който и аз. Животът винаги е бил пълен с шарени хора и характери, колкото ги има сега толкова ги е имало и преди 5, 10, 30 години (зависи кой колко може да върне назад).
Като се огледам около себе си виждам постоянно адски талантливи и дейни хора, личности, които искат живота им да е интересен и вълнуващ. Хора, които носят човека в себе си и са готови да го покажат на всеки, който пожелае да го види. И преди да започнете да се чудите на какви наркотици съм, че съм сложила тези розови очила ще започна да говоря с примери.
– Едни цигари!
– Какви по-точно?
– Няма значение.
Дори тютюнът има свое ДНК, не може да бъде еднакъв. Никога не съм слагал цигара в устата си, а сега ме питат каква искам да бъде тя. А защо не ме попитат “Защо пушите?”, след като разбраха, че за пръв път искам да напълня дробовете си с отрова и да я върна обратно към света през носа ми, да го отровя и аз, както той го прави от първата ми глътка болничен въздух.
Мене слушайте: мъжете са като свраките. Видят ли нещо лъскаво – сън не спят дорде не го приберат в гняздото си. Затуй хубава мома лесно се омъжва и такива едно време сами не оставаха. Туй е, защото и мъжкият акъл е колкото у свраките. Не разбират борсуците му с борсуци, че хубавата жена е като славея – всеки се радва на песните му, ама и славеят радост докача, че за него всички порти са отворени.
Много живях и знам, че да свъртиш дом и челяд не ти трябва славей, ами кокошка на масата. И още: на едни жени им е дадена хубостта, а умът е останал за други. Затуй недотам личната мома прави от мъжа човек и от керемидата – стряха. Кокошка – за своя, на мъжа си и на децата си радост – може да бъде само умната жена.
„Късметът е онова, което ти се случва, когато на съдбата й омръзне да чака.” Шантарам
“Жена се печели с гарнирано с упосртво внимание. Мъж – с добре премерено безразличие.” Силвия Кристъл
“От дядо ми зная, жена се печели с добра дума, цвете без повод, дори на карти в някоя кръчма. По хиляди начини се печели жена и се губи по един – решиш ли, че вече е спечелена.” Августин Господинов
“Колкото и силна да е една жена, тя търси мъж, който да е по-силен от нея. И не за да ограничава свободата й, а за да й даде правовто да бъде слаба!” Ерих Мария Ремарк
“Ако жена иска да откаже, тя казва “не”. Ако жена се впуска в обяснения, тя иска да бъде убедена.” Алфред дьо Мюсе
“Ако не сте до нея, когато на жената и е лошо, не отивайте когато и е добре.” Дейвид Духовни
“Много мъже се влюбват в трапчинка на бузата, и по порешка се женят за цялата жена.” Стивън Лийкок
“Всичко, което някога си искал се намира от другата страна на страха.” Дордж Адаир
„На двадесет години всеки от нас има лице, дадено му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.” Алберт Айнщайн
„Личният пример – това не е най-важният начин да повлияеш на други хора. Това е просто единственият начин.” Алберт Айнщайн
„Ние сме толкова много, но всеки от нас умира от самота.” Алберт Айнщайн
“Ревността е страх от превъзходството на другия.”
“Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори,
но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.”
Когато имаш НУЖНОТО и не му даваш НЕОБХОДИМОТО,оставаш с НИЩОТО,
и чак тогава осъзнаваш същноста на МАЛКОТО което е трябвало да дадеш.
Жена към мъжа си:
– Скъпи, би ли погледнал дали не съм далеч от тротоара?
– От левия или десния?
Когато се разделяха на гарата и двамата плакаха. Той заминаваше в командировка за 10 дни, а тя – на гости при майка си в Угърчин. Когато се засякоха на плажа в Анталия на следващия ден, гледката беше не по-малко трогателна.
Синът (студент в МЕИ) отива при баща си и му казва:
– Не мога повече татко, не го издържам това МЕИ, много е трудно и прекъсвам!
– Сине, голям си вече и сам си решаваш, но ние с дядо ти продължаваме…
