Всички имаме в живота си хора, които те „засрамват“ с добрината си и такива дето са люти чушки маскирани като мелби.
Днес ще обърна внимание на първия вид, че то другите са ясни…
Навярно си имаш набор от места, на които отиваш когато искаш да бягаш. Да бягаш бързо и стремглаво към точка, която ще ти върне мира и ще те доближи до себе си. Да се отърсиш от натрупания прах на ежедневието, да прочистиш съзнанието си от разлялата се сивота в него, да върнеш кислорода в натежалите от мръсотия дробове.
Ще ти разкажа за едно такова местенце от моя списък. Щом кожата ми усети въздуха там, кабелчето се пъха в контакта и батерийката ми започва да се зарежда. Място където започваш да чувстваш близък всеки непознат, просто защото всичко наоколо те стопля. А душата ти започва да танцува.
Най-красивата дреха, която една жена може да метне върху раменете си, това е нейната усмивка. А още по-хубаво е, че е напълно БЕЗПЛАТНО!
В нея се крие многостта ѝ. Всичко онова, което я прави уникална, женствена, смислена и загадъчна. В момента, в който жената се усмихва тя е съвършена.
Ако обърнете внимание колко и как го прави ще разберете много за нея. Дали се събужда така, дали се усмихва докато си говорите или пък мълчите. Или пък просто хапва нещо сладичко. Тази усмивка ще ви каже много повече от думи. Ще ви позволи да се ориентирате в света ѝ и вашето място там.
Имате ли двойка приятели, които са от толкова време заедно, че чак не ги помните по отделно?
Днес аз ще ви разкажа за една такава в моя живот. Те са заедно от скромните 16 години. Или иначе казано, половината ми живот.
Израстнахме заедно, те в своята връзка, аз като пале подскачащо покрай тях радвайки се на любовта им. Като казвам любов разбирайте скандали, инат, сърдене, страст, разбиране, скубене на коси, вярност, ярост и всички там човешки състояния на ежедневна база при развихрени тинейджъри. Толкова често имаше бури, че изкарваха ангелите на това пале и го караха да се крие под дивана. И често тези бури се развихряха от спор: „Това е черно!“ – „Не, това е бяло!“ А то всъщност е зелено.
Няма да казвам „надежда за всички“, защото ще говоря за сестра ми, чието име е Надежда. Тя не само, че не е за всички, но ако питате дъщеря й, тя не е ничия друга освен нейна.
Та, сестра ми, която носи това красиво име, освен че го олицетворява в пълният му смисъл е и същество, което може да те побърка, особено в процес на растеж.
Имали ли сте недоизживяни емоции с някой и когато всичко приключи да си кажеш „Ако знаех…“?
Ако знаех, че последния път когато те целувам е за последно…
Ако знаех, че последния път когато те видях е за последно…
01. Първо и най-важно: обърнете внимание на възрастта ѝ. Жената в различни възрасти реагира по различен начин. Няма нужда да остроумничите пред жена на 30, повярвайте ми, изкази от рода на “Мацко, ти си яка тупалка” никак не ви печелят точки. Виж от друга страна клишетата като “Имаш красива усмивка” придружени със задържането на вратата са правилната посока за положителен отклик.
И така…
Докато приемаме съзнанието и сърцето си като обем с капацитет, то винаги ще стигаме до лимита им. Счупвай чашата веднага! Спешно е! Животът е за това, всеки ден да изживяваш нови неща, нови емоции. Да опознаваш нови възможности и хора.
Няма нужда всичко да е лесно, ама пък ей така от време на време си е кеф душичката да разпусне с неежедневие. Да загубиш баланс от любов. Да те хване страх, че някой може да поиска да е без теб. Да разбереш чудатости, които само ти знаеш (и евентуално котката ти). И всичко това на някой остров…примерно.
Замисляли ли сте се? Това необятно съзнание, което винаги слага нов цвят в обстановката – прасковено, шампанско или може би 50 нюанса сиво. Тази пъстрота от идеи лишени от практична логика, но пък вълшебни сами по себе си. Мисълта, която обхваща всяко кътче от един дом, облеклото на поне един човек и ангажиментите за месец напред.
Тези и още безброй чудатости, на които всяка жена е способна без дори да „отрази“, че го прави.