Един страхотен ден, с много смях, емоции и малко лудост в тайните на града. Огромно благодаря на Асен, на който мога да кажа “17 години не стигат!”.
Много, много време се чувствах прекалено некомфортно да се снимам “официално”, а не папарашка снимка от някой купон. С времето обаче приятелите ми фотографи станаха прекалено талантливи и достатъчно напористи, за да ме пречупят да заставам пред камерата. Притеснението изчезна, но само ако фотографите са те.
Тук е и мястото да благодаря много за уникланите кадри на:
Диана Върбанова и Георги Тодороф.
Всеки има нужда от презареждане. Кой с кафе, кой със сън, едно от моите средства е в парка с хубава компания и забавни приказки.