“… Я ми кажи на български как се вика „партньор“? – Райна се ококори.
– Партньор?! Ами партньорът си е партньор… ох, не мога сега да се сетя… Мъжът ми е мой партньор! – викна тържествуващо. – Ти и баба Рада сте партньори!
– Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? – не я изпускаше Вангел.
– Чакай, ще се сетя… Спътник… Сродна душа… либе… – нещо ѝ трепна извътре.
– Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?
– Хубави са! Питай ме пак!
– Едни цигари!
– Какви по-точно?
– Няма значение.
Дори тютюнът има свое ДНК, не може да бъде еднакъв. Никога не съм слагал цигара в устата си, а сега ме питат каква искам да бъде тя. А защо не ме попитат “Защо пушите?”, след като разбраха, че за пръв път искам да напълня дробовете си с отрова и да я върна обратно към света през носа ми, да го отровя и аз, както той го прави от първата ми глътка болничен въздух.
Мене слушайте: мъжете са като свраките. Видят ли нещо лъскаво – сън не спят дорде не го приберат в гняздото си. Затуй хубава мома лесно се омъжва и такива едно време сами не оставаха. Туй е, защото и мъжкият акъл е колкото у свраките. Не разбират борсуците му с борсуци, че хубавата жена е като славея – всеки се радва на песните му, ама и славеят радост докача, че за него всички порти са отворени.
Много живях и знам, че да свъртиш дом и челяд не ти трябва славей, ами кокошка на масата. И още: на едни жени им е дадена хубостта, а умът е останал за други. Затуй недотам личната мома прави от мъжа човек и от керемидата – стряха. Кокошка – за своя, на мъжа си и на децата си радост – може да бъде само умната жена.