Да бъдеш себе си с любов.

Един умен и интересен човек наскоро ми каза

„Ако някой ти дава подарък и ти не го приемеш, то същият подарък остава в ръцете на този, който ти го е давал.“

Та се замислих…ако нещо не се приеме от някой и остане за мен си, не е ли по-добре то да бъде нещо хубаво, приятно, топло и уютно? Щото аз поемам риска да си остана с него. Дори няма да дискутирам тук негативните емоции, които хората си позволяват да дават на други хора. Искам даговоря за любов. Та ако дадеш на някой любовта си и той не я приеме, какъв е рискът!? Много любов в теб!? Мислиш, че ще се пръснеш от нея ли!? Няма, просто е сблъсък. Толкова е много, пък ти не си свикнал да получаваш по толкова, че си в шок, ама като решиш, че си достоен за нея и вземеш, та си приемеш собствената обич към себе си и изведнъж този, който не я е приел се губи от картинката.

Ти си срещнал най-голямата си и необятна любов – самият теб.

Да не си помислите, че съм стигнала и аз тази висша форма на развитие, уви не съм, ама се уча и ми харесва. Харесва ми да гледам и мисля за себе си като за някой достоен за толкова любов колкото знам, че мога да генерирам. Направо на моменти изпадам в еуфория само при мисълта. После се поуспокоявам, ама схванахте идеята.

Наскоро бях говорила по повод погледа ни над света и розовите очила. Това е същото общо взето. Когато се настроиш на тема любов и виждаш света през тези очи, ти във всички виждаш и това отношение. Изведнъж приятелите ти стават най-готините на света, семейството ти най-любящото, партньорът ти най-якия. Въобще ти става едно такова готино и леко. Каква достатъчно оправдателна причина имаш да не пробваш? Ще вземеш да загубиш имиджа си на grumpy? За чия сметка…

Любов за всички и по много, няма да се изхарчи и се произвежда лесно и неусетно.

Автор: Гергана Славовска