ЗА старомодното в живота ми!
Оглеждам се, ослушвам се и започвам да забелязвам как все повече харесвам старомодните неща в ежедневието ми. Вкуса на прясното мляко от кравата в двора на баба ми, хип-хопа в оригиналното му старо звучене, разговорите на живо (без социални мрежи и телефони)… В един момент започнах да се чудя дали това не е прехода от една възраст към друга, моментът в който започваш да изглеждаш скучен на по-младите от теб. После осъзнавам, че точно това може би е нещото, което те кара да се замисляш над това кое е истинско, реално и стойностно.
Сигурно и това е определениeто за старомоден – да цениш нещата в натуралното им състояние.
Не защото е модерно да си винтидж, а защото тези неща, които поколенията преди нас са изградили са животът в своя естествен смисъл.
Машини вършат нашата работа – не можем да смятаме на ум, веднага вадим калкулатора на телефона и при най-елеменатрната сметка.
Стоим на стол по цял ден – не можем да извървим и километър без да ни се прииска да поседнем, а на 40 години имаме повече болежки от бабите си.
Прибираме се и пускаме телевизора – залепяме се за него или телефона и забравяме, че имаме жива и дишаща компания в апартамента.
Така мога да си изреждам цял ден…та в кое от тези неща поколенията преди нас са били по-глупави, неосъзнати и неразбиращи!? Май ние много сме бързали да скочим в модерното.
Направо не съществуваш за света, ако нямаш Фейсбук, Инстаграм, Снапчат, Туитър, Скайп и други известни и неизвестни социални полета.
Разглеждаме този същия свят по възможно най-слабото съпротивление. Ще идем на почивка, ама само ако има всички екстри, че на палатка може да те полази буболечка. Ще ядем пластмаса, за да си купим новия iPhone 87. Плаче ми се, обърквам се, държа се странно…изживявам своя сблъсък на „старото“ поколение с „модерния“ свят.
В същото време съм щастлива, че познавам истинския вкус на сиренето, виждала съм крави и кокошки не само в зоопарка, знам как се вадят картофи. Знам какво е да имаш само домашен телефон и в същото време въобще да не ти липсва комуникация със света. Да играеш на „Шмайзер“ под уличната лампа с още 12 деца до 1 през ноща. Знам какво е да приготвиш касетка с натиснати „Record“ и „Pаuse“ бутони в очакване да запишеш любимата си песен от радиото, защото Youtube още не означаваше нищо като дума.
Да търсиш информация в библиотеките и приятелите, че все пак трябваше да завършиш някак образованието си без Google. Всичко беше много по-трудно достъпно и много по-ценно. Сега се давим във водовъртежа на „избора“! Давим се!
Минава си времето и колкото повече минава, толкова повече харесвам старомодните моменти в ежедневието ми. Само те ме карат да чувствам, че живея и че нещата са истински. Като домашната лютеница, още топла от казана, намазана на филия. Навярно официално – остарявам!
Автор: Гергана Славовска