(без) Силата на времето

Времето не спира само, защото не си успял да направиш нещо. Не се връща и назад, защото си го направил, ама не както трябва. Времето не е фактор. Ние сме. Спомените никога не трябва да са причина да те задържат на едно място. Опитът от друга страна може да е мощен двигател за пълен напред. Като извлечем от миналото опита и го приложим в настоящето, то няма какво друго да се случи освен да ти стане готино. Кое всъщност е чак толкова драматично!? Драматично ни е въображението!

“Много проблеми имах в този живот. Половината от тях не се бяха случили въобще!”

Марк Твен

Значи…само Марк Твен да четеш и да следваш като опит, считай се за щастлив.

Тук не мога да не призная приноса на близка приятелка за това просветление ;)

Усещаме, че някакво време минава, но не го виждаме. Представяме си…въобразяваме си, катерим се по вода…А пък то…дреме му за нас, върви си, белязва те (ако му позволиш) и ни се смее.

Понякога ми пука, понякога не, навярно според моментното състояние на духа, но генерално май започнах да посхващам разни неща…с времето.

Не мисля за него като за нещо, с което искам да се съобразявам, но си позволявам да ме учи. Не че бързо схващам, ама колкото толкова хаха.

Имах страхотен уикенд с хората, които най-много обичам-моето семейство. И за разлика от общото твърдение, че когато ти е хубаво времето отлита като миг – установих обратното. Ритъмът е много по-бавен, когато си с хора, които обичаш. Запомняш и изживяваш всяка шега, прегръдка, усмивка. Толкова уют отдавна не бях усещала. Дреме ми за времето!

Позволи си да забавиш темпото и се огледай. Навярно първото, с което ще се сблъскаш е отеснялото лично пространство. Искаш да останеш насаме със себе си и изведнъж установяваш, че това вече не е никак лесно. Я телефона ще звънне или пък скайпа ще изписка. Интернет, социални мрежи, всеки може да знае кога и къде си само с един клик, а това стана толкова нормално за нас, че сме като в един голям BIG BROTHER и някой някъде се забавлява с нас, а ние дори не се трогваме. Защото нямаме време за това!

И така…като забавя темпото виждам колко грешки се правят в бързината. Не, че е лошо да се греши, напротив, това създава общи неща между нас, хората. Нямаме търпение да „приключим“ работата и нещата които вършим, че губим удоволствието от процеса. В крайна сметка силата на играта е не да прехвърлиш топката, а да я задържиш в твоето поле. А ако някой каже, че не е имал шанс да задържи тази топка, то просто не е рискувал.

Бавното ежедневие отваря очите и възприятията, опитай – много е приятно 😉

Наслаждавай се на времето така или иначе не му пука как ще го използваш, то пак ще си тече. Ти си този дето държи топката.

Автор: Гергана Славовска