Невъзможният избор

Това е за тези, които са оставили част от себе си извън града, страната или континента.

На всяка Коледа си пожелавам „Искам всички, които обичам да са близо до мен“. Много егоистично, нали? Обаче е факт, факт като прекараните празници без тях. Без тези хора, които искам да виждам не само с повод, а просто ей така, защото е вторник и не ми се прибира директно от работа в къщи.

Звъним си по скайп, пишем си по вайбър или фейсбук. Гласовете ни стават все по-електронни, образите замръзват от лошата интернет връзка. Спираме да си споделяме дребните неща, които иначе бихме си казали, ама се чуваме толкова рядко, че някак си не знаем от къде да го подхванем.

Минава си времето и връзките стават

все по „социални“ и мобилни.

Отварям някой стар албум от „спомените“ на фейсбук, насълзяват ми се очите и така няколко пъти. Накрая се решавам и купувам самолетния билет. Чакам, чакам, чакам…да видя на живо очите и усмивките на хората, които искам до себе си постоянно и моментът идва. Изведнъж ми става толкова комфортно с тях, сякаш никога не сме се разделяли. Обаче започва да назрява друга липса-на тези, които съм оставила там, от където съм купила самолетния билет. И пак започвам да си мечтая „Искам всички, които обичам да са близо до мен“. И отново се качвам на самолета със сълзи, за да полетя между двата свята, които ме разкъсват.

Невъзможният избор – в кой град да бъда, в коя страна, на кой континент, за да видя всички тези безценни усмивки на една маса, с чаша вино в ръка и очи пълни със спокойствие – защото сме заедно!

Автор: Гергана Славовска