Няма значение

– Едни цигари!

– Какви по-точно?

– Няма значение.

Дори тютюнът има свое ДНК, не може да бъде еднакъв. Никога не съм слагал цигара в устата си, а сега ме питат каква искам да бъде тя. А защо не ме попитат “Защо пушите?”, след като разбраха, че за пръв път искам да напълня дробовете си с отрова и да я върна обратно към света през носа ми, да го отровя и аз, както той го прави от първата ми глътка болничен въздух.

Навярно няма да ми повярвате, но помня раждането ми или поне го сънувам – мама крещи, а докторът ме дърпа за главата, затова мисля, че това би трябвало да е моето раждане. Братя и сестри нямам, вие решете дали го помня, или историята е само плод на болно въображение на болен човек. После се оказа, че докторът е баща ми, та затова вероятно чак на 36 години цигарата стърчи от устата ми. Ще ви кажа защо не се е случило по-рано.

И аз като вас съм се влюбвал, и аз като вас съм страдал и мечтал, но такова нещо не ми се беше случвало. Заради жена да запаля цигара. Видях я само веднъж и дотам.

Поръчвам си скоч, а те ме питат български или вносен. А защо не ме попитат каква е косата й? Защо не искат да знаят за къдриците й, които като тежки спирали се издигат и снижават, за да те накарат да ги видиш и да объркат очите ти с движението си. Нагоре или надолу отиват? За къде са се разбързали не ти казват.

Поръчах си чаша вода, за да не ме питат каква да бъде и да трябва да избирам. Карат ме, а само един избор е в главата ми. Направен, необмислен, лесен, прибързан, но мой. Друг избор не искам да правя, ако ли го направя, ще я загубя. Ще я заменя за български или вносен скоч, с леки или тежки цигари. Ето защо, когато ме питат какво предпочитам сладко или солено, черно или червено, днес или утре, им казвам няма значение. Защото нищо няма значение без нея.

Автор: неизвестен