Усмихвам ти се :)

Все по-често хората около мен обясняват как света е полудял, че всички са груби, несъобразителни, безчувствени. И си мисля, абе в кой свят живеете вие!? Май не е същия, в който и аз. Животът винаги е бил пълен с шарени хора и характери, колкото ги има сега толкова ги е имало и преди 5, 10, 30 години (зависи кой колко може да върне назад).

Като се огледам около себе си виждам постоянно адски талантливи и дейни хора, личности, които искат живота им да е интересен и вълнуващ. Хора, които носят човека в себе си и са готови да го покажат на всеки, който пожелае да го види. И преди да започнете да се чудите на какви наркотици съм, че съм сложила тези розови очила ще започна да говоря с примери.

Вчера например поне няколко часа не спирах да се усмихвам на жеста на сервитьора в ресторанта, където обядвах. Бях си поръчала пилешки шницел с гарнитура зелена салата. И тъй като съм любител на салатите, тя свърши преди шницела. След около 5 минути сервитьорът дойде с една малка чинийка с още салатка вътре и ми каза „Видях, че салатата ви свърши преди да сте приключила с шницела.“ и остави порцийката на масата с усмивка. Лелелее, е това ако не е мило!

Преди време моя колежка реши да ми направи фрапе, защото аз нямах време да стана от компютъра и правейки ми го се е получило нещо мнооооого красиво, което е решила да ми го снима и да ми го покаже. Разтопих се просто при тази снимка!

Чаках на опашка пред гише на „Градска мобилност“ за талончета за паркиране. Без да разбера прередих една жена, която реагира много язвително на това мое действие. Аз възможно най-мило ѝ се извиних и направих крачка назад, за да не заемам мястото ѝ. Минаха 2-3 минути, дойде нейния ред, а тя се обърна към мен и каза „Заповядайте, минете пред мен, вие ще приключите по-бързо.“ ( жената дори не знаеше за какво чакам на опашката и дали наистина ще приключа по-бързо от нея). Явно се е смутила от милата ми реакция, независимо нейната язвителност тя реши да поднесе своето извнинение като ми отстъпи реда си.

Редовно, когато паркирам на тясно място има минувачи, които ми помагат да се напъхам в привидно невъзможно пространство.

Пазарувах в магазин и нямах карта за отстъпка. При въпрос на касиерката дали имам такава, аз отговорих мило, че за съжаление не. Тя се замисли може би за около 2 секунди, след което въведе някакъв код и аз автоматично получих отстъпка.

Така мога да продължавам до утре…Около нас постоянно има хора, готови да ти се усмихнат и да ти помогнат. Как не ги виждате? Всичко, от което всеки един от нас има нужда е мило и позитивно отношение. Не вярвам всички добри хора да кръжат само около мен. Пробвай, усмихни се на непознат, на този който те изнервя, на този който те е засякал. Моментално ще видиш как настъпва объркване от реакцията ти, след което вероятността за благ поглед в отговор е почти 100%-ва. А дори да не се получи…какво ще загубиш – една усмивка? Страх те е да не си ги изхарчиш ли?

Усмихвам ти се 🙂

Автор: Гергана Славовска