Изборът да бъдеш смел.

Всеки ден имаме някакви препятствия за преодоляване. С част от тях сме свикнали, с други ни е комфортно, а някои направо ни изкарват акъла. И едно гласче постоянно стои и ни казва „Виж се само колко си страхлив!“ и ние така си стоим и не смеем, защото гласчето ни спича. Ама какво му е лошото да сме страхливи?

Колкото по-голям е страхът, толкова по-смели ще сме в момента, в който се справим с него. Значи ли, че някой който не го побиват тръпки от буболечки е по-хладнокръвен от този, който изпада в паника. Не! Просто чисто на клетъчно ниво единият е различно програмиран от другия.

Добре де, а тогава, ако не изпитваш страх – има ли смелост?

Всекидневно ние проявяваме в различна форма своята хладнокръвност. Едни, че са успели да прогонят насекомо, от което ги е шубе, други, че са скочили с бънджи, трети, че са казали в очите на някой как точно се чувства.

Всичко, което правим е проява на храброст, просто страха и притеснението определят силата й, ама пропускаме да си го признаем и даваме само на досадното гласче да говори. Тази храброст за всеки човек е различна. Не сме създадени по калъп, не сме еднакви в нищо. Всеки е толкова уникален сам по себе си, че направо съзнанието ми не го побира как има толкова милярди неповторими хора. Те носят своят талант и сила. Свят пълен с хора и никой не е като теб и мен, никой не може да заеме точно това място, което ние сме заели. На едни им харесва, на други не, обаче това е факт.

Живеем, за да бъдем с някой, а всъщност уникалността ни ни дава такъв необятен избор, че ни хваща страх да направим своя. Едни проявяват смелост да кажат „Обичам те!“, други да кажат „Довиждане“, но всеки в гонене на своя избор. Само че имаме и избор дали да живеем да бъдем някой за някой или живеем да бъдем себе си за себе си. “Как така? Ами, ако другите не ме харесат такъв какъвто съм?” Страх ме е!

И сега идва ред на смелостта да живеем живота си без някой, който да ни определя.

Въпроси, страхове, отговори, действия. Подредбата може да е всякаква…но всичко изисква смелост.

*Хайде сега да се пострахуваме заедно!

*Думи, казани от едно много умно дете. Благодаря ти, Вики за вдъхновението!

Автор: Гергана Славовска