Живот като на вино!

Един от любимите ми ритуали (навярно и на много други хора) е чашата вино вечер, която ми носи вкуса на уют и комфорт. На задоволство от отметнатите ангажименти през деня. На успокоение, че не всичко е задачи и работа.

Обичам не само да го консумирам, но и трябва да ми е вкусно, ароматно, да знам че всяка глътка е малко удоволствие.

Та…една вечер или по-скоро вечерта преди всяко утре, прибрах си се от работа, вечеря, душче, преглед на фейсбук печата. Отворих си една нова бутилка червено вино, което до тогава не бях пила. „Ширто“- като хорото. Реших, че щом ще пия Ширто, то няма как да не си пусна и такава музика. Без да се замисля фейсбук беше заместен с youtube.

Даже препоръчвам докато четете това да си я пуснете и вие.

Първа глътка от дрезгавата течност, звуците на тъпани, гъдулки и край…вече не бях в апартамента си, бях…някъде. Зелено, спокойно, слънцето ми светеше в очите и аз ги държах затворени, за да съм обърната право към него. Това беше миг на удоволствие, от собствената ми компания, от вкусното вино и красивата музика. Миг блаженство и отдаденост. Към себе си, към момента, към живота. Ние сме тези, които определяме дали ще е миг като на вино или ще пием оцет, ще се мръщим и ще гледаме в чуждите чаши.

Щастие дебне отвсякъде и ако спрем да се чудим как да му избягаме, ще вземе пък да ни настигне. Просто едно-две неща, които ни доставят радост и когато има възможност да им се отдаваме изцяло. Намираме своята поляна и…о, блаженство. Толкова е близо, че чак е забавно. Само трябва да спрем да се движим трескаво, че много пушилка вдигаме и от нея губим чувство за ориентация.

И както обичам да цитирам хора много по-умни от мен

„Не се грижете за плодовете на вашите действия – отдайте вниманието си на самото действие. Плодовете ще дойдат от самосебе си.“

Стоя пред чашата вино, усмихвам се, усещайки аромата на дървената бъчва, в която е съхранявано и със затворени очи посрещам вълшебството на моята поляна.

Наздраве!

Автор: Гергана Славовска