Да отговориш на въпрос, който никой не задава.

Винаги съм си мислела, че това е целта на всеки един човек. Да успее да си задава въпроси, които другите не питат. Така той надгражда света, открива неоткритото и обогатява вселената. Всеки има такива въпроси в главата си. Често се страхува да ги сподели със света от страх да не остане неразбран, но те са си там-в главата му. Майната му на страха, нормално е да се плашиш. В крайна сметка-когато не се вписваш,  просто бъди себе си.

Когато бях по-малка не можех да приема идеята за безкрайното…как може нещо да няма край-никога и никъде-като вселената. И ако все пак има такъв, то след края какво има-нищо? Какво значи нищо?

Баща ми е споделял свое разсъждение върху думата подслон: разделена на две става „под“ и „слон“. Слоновете са големи животни и спокойно можеш да се скриеш под тях по време на дъжд. Имайки предвид географските ни ширини, дали едно време е имало слонове тук, за да възникне и думата?

И ей такива все шантави неща, които като ги споделях с околните те ми се смееха. Накрая установих, че всъщност точно за това в даден момент човек се сдушва със същите откачалки като него, за да споделя свободно без да го гледат странно. И  следствие на въпросите, които си задавах,  открих едно свое слабо място-започнах да вярвам в тези откачалки. Макар, че в моята глава те въобще не са такива, те са по-нормални от всички други. Те са тези, които не са позволили на обществото да ги постави в рамките на приемливото. Те са тези, които виждат не извън кутията, те не виждат кутия.

Въпросите на лудите дават отговор за нормалните. И ти като един нормален луд даваш нещо от себе си, допълваш, редиш пъзела и това те кара да се чувстваш пълноценен в съществуването си. Трупаш своето богатство от знания и себеподобни смахнати. Питай смело и безотговорно вселената, себе си, лудите. Така обогатяваш света!

Автор: Гергана Славовска