Тичайки към себе си, ела да потанцуваме!

 

 

Навярно си имаш набор от места, на които отиваш когато искаш да бягаш. Да бягаш бързо и стремглаво към точка, която ще ти върне мира и ще те доближи до себе си. Да се отърсиш от натрупания прах на ежедневието, да прочистиш съзнанието си от разлялата се сивота в него, да върнеш кислорода в натежалите от мръсотия дробове.

 

Ще ти разкажа за едно такова местенце от моя списък. Щом кожата ми усети въздуха там, кабелчето се пъха в контакта и батерийката ми започва да се зарежда. Място където започваш да чувстваш близък всеки непознат, просто защото всичко наоколо те стопля. А душата ти започва да танцува.

 

Този прозорец на спокойствието е част от уютната къща на град Гоце Делчев, а пред вратата ѝ Пирин. Един комплекс, в който като влезеш не се чувстваш като в хотел, а като у дома. Честно, не ми се беше случвало дори камериерките да ми пожелават топло и слънчево „Хубав ден!“.

 

Когато създаваш нещо с толкова любов и внимание, то се просмуква във всяко ъгълче и излъчва своята енергия. Влизаш и се зареждаш, бягаш към себе си…танцуваш!

Всеки път отивайки там, връщам духа си. Заредена, мотивирна, прибирам се и започвам да творя, за да се възползвам от събраната енергия. Имам вече един куп рисунки вдъхновени от престоя ми на това място. Комплекс Uva Nestum.

 

 

Там случайни неща няма. Ако отидеш ще откриеш тези мънички детайли, които ще сгреят сърцето ти и може да са различни от моите жарки камъчета, но няма значение. Избяга ли към себе си? Да! Танцува ли? Да! Ето това е важното!

 

И все пак ще споделя кои са тези жарави, по които като нестинарка всеки път танцувам и се пренасям в свят пълен с усмивки и настроение.

Лакомството върху възглавницата ми

Оставят на възглавницата ми вечер едно малко изкушение с пожелание за сладки сънища! Обожавам го това!!! Толкова се влюбих в идеята, че го направих и у нас за хората, които нощуват в дома ми (то си стана като хотел и без това) ахахаха.

 

Шоколадовото суфле

След като го опиташ веднъж няма връщане назад… и най-голямата ти любов вече няма да е нито човек, нито животно, ще е суфле!

 

Външният басейн

До него има езерце и около него сърнички (имаше новородено сърненце), патици, пауни… Разхлаждащата вода в горещите дни, зеленината, гласът на пауна (не го бях чувала до този момент, та трябваше да ми обясняват от чие животно излиза този звук приличащ на мяукане на котка и вик на птица). Прибави ледено фрапе и няма сила на земята, която доброволно да те измъкне от там.

Танцуващите фонтани

Гледаш и усещаш как устата ти стои отворена. Лек напън да я затвориш, ама не, не става. Стои си така, докато водата и светлините не спрат да си играят с музиката.

 

Личното отношение

Винаги намират начин така да ти гушнат сърчицето, че думите изчезват, а усмивката става постоянна част от изражението ти.

 

Виното!

Ах, това вино! Отпиваш глътка и разбираш на какво са способни сетивата ти… Наздраве!

 

СПА, градина, храна, обслужване… и така мога да изреждам до луната и обратно, но мисля, че най-добре е просто да го видиш и почувстваш със собствените си възприятия.

Приготви се да се влюбиш безрезервно!

 

 

П.С. Щастлива съм за възможността да бъда там! Има няколко човека напълно отговорни за това! Благодаря ви!

 

Бягай към себе си! Танцувай за себе си!

Наслаждавай се!