От известно време се чувствам като главната героиня на някоя латиноамериканска драма, в която по 5 минути стои кадър само, за да заснеме разширяването на зеницата ми в дадени моменти.
Read More›
Когато го чуя това и не мога да опиша колко емоции едновременно изпитвам и никоя от тях не е позитивна. Навярно няма жена 25+, която да не е чувала този коментар. Насочен най-вече за план графикa, който „трябва“ да се спазва, ако искаш да имаш 1, 2…5 деца до навършване на 35-40 години. Винаги съм се чудила какво цели подобен коментар!? Дали наистина си мислят хората, че човека на който го казват не е разбрал, че времето си минава. Дали от любопитство, загриженост, просто ей така…да си кажат. Генерално – ПРОСТО НЕ Е ВАША РАБОТА! Всяка жена има своите мисли, емоции, приоритети. Напомняйки й как времето минава и биологичният й часовник тиктака, ама грам не помага в ситуацията.
Нaпоследък доста често заставам пред огледалото и се чудя, кoлко е голям аборигена в мен. За съществуването му вече съм убедена, колко е превзел съзнанието ми е въпрос на анализ.
Може би е добре да върна стъпка назад и да обясня какво аз визирам под думата абориген.
Човек, който не умее да приема различните, който счита безмисленото насилие за част от ежедневието. Този, който вярва, че щом не е пряко засегнат от ситуация не може да направи нищо. Съзнание, което търси материални и скъпи придобивки, за да има и да му завиждат. Да се пъчи пред останалите в „племето“ и да счита себе си за висш, само защото той така си е решил. Или пък е имал късмета да се роди в определено време, на определено място, с определен външен вид.
Винаги съм си мислела, че това е целта на всеки един човек. Да успее да си задава въпроси, които другите не питат. Така той надгражда света, открива неоткритото и обогатява вселената. Всеки има такива въпроси в главата си. Често се страхува да ги сподели със света от страх да не остане неразбран, но те са си там-в главата му. Майната му на страха, нормално е да се плашиш. В крайна сметка-когато не се вписваш, просто бъди себе си.
Времето не спира само, защото не си успял да направиш нещо. Не се връща и назад, защото си го направил, ама не както трябва. Времето не е фактор. Ние сме. Спомените никога не трябва да са причина да те задържат на едно място. Опитът от друга страна може да е мощен двигател за пълен напред. Като извлечем от миналото опита и го приложим в настоящето, то няма какво друго да се случи освен да ти стане готино. Кое всъщност е чак толкова драматично!? Драматично ни е въображението!
“Много проблеми имах в този живот. Половината от тях не се бяха случили въобще!”
Марк Твен
Значи…само Марк Твен да четеш и да следваш като опит, считай се за щастлив.
Тук не мога да не призная приноса на близка приятелка за това просветление ;)
Един от любимите ми ритуали (навярно и на много други хора) е чашата вино вечер, която ми носи вкуса на уют и комфорт. На задоволство от отметнатите ангажименти през деня. На успокоение, че не всичко е задачи и работа.
Обичам не само да го консумирам, но и трябва да ми е вкусно, ароматно, да знам че всяка глътка е малко удоволствие.
Та…една вечер или по-скоро вечерта преди всяко утре, прибрах си се от работа, вечеря, душче, преглед на фейсбук печата. Отворих си една нова бутилка червено вино, което до тогава не бях пила. „Ширто“- като хорото. Реших, че щом ще пия Ширто, то няма как да не си пусна и такава музика. Без да се замисля фейсбук беше заместен с youtube.
Любимите равносметки за несъществуващото вече изминало време. Ето я и моята за изчезналата 2016-та.
В навечерието на всяка нова година си мисля „Какви ли не шантави неща ми се случиха през изминалите 12 месеца, какво ли ще ми се случи през следващите!?“ и майко мила…всеки път се втрещявам от отговора.
Оглеждам се, ослушвам се и започвам да забелязвам как все повече харесвам старомодните неща в ежедневието ми. Вкуса на прясното мляко от кравата в двора на баба ми, хип-хопа в оригиналното му старо звучене, разговорите на живо (без социални мрежи и телефони)… В един момент започнах да се чудя дали това не е прехода от една възраст към друга, моментът в който започваш да изглеждаш скучен на по-младите от теб. После осъзнавам, че точно това може би е нещото, което те кара да се замисляш над това кое е истинско, реално и стойностно.
Сигурно и това е определениeто за старомоден – да цениш нещата в натуралното им състояние.
Не защото е модерно да си винтидж, а защото тези неща, които поколенията преди нас са изградили са животът в своя естествен смисъл.
Един умен и интересен човек наскоро ми каза
„Ако някой ти дава подарък и ти не го приемеш, то същият подарък остава в ръцете на този, който ти го е давал.“
Всеки ден имаме някакви препятствия за преодоляване. С част от тях сме свикнали, с други ни е комфортно, а някои направо ни изкарват акъла. И едно гласче постоянно стои и ни казва „Виж се само колко си страхлив!“ и ние така си стоим и не смеем, защото гласчето ни спича. Ама какво му е лошото да сме страхливи?
Колкото по-голям е страхът, толкова по-смели ще сме в момента, в който се справим с него. Значи ли, че някой който не го побиват тръпки от буболечки е по-хладнокръвен от този, който изпада в паника. Не! Просто чисто на клетъчно ниво единият е различно програмиран от другия.
Добре де, а тогава, ако не изпитваш страх – има ли смелост?